профучах

Речник на българския език

1. профучах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

профучах е производна форма на профуча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. профучах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

профучах е производна форма на профуча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).