профучали

Речник на българския език

1. профучали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

профучали е производна форма на профуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. профучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

профучали е производна форма на профуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. профучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

профучали е производна форма на профуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. профучали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

профучали е производна форма на профуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).