профучала

Речник на българския език

1. профучала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

профучала е производна форма на профуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. профучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

профучала е производна форма на профуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. профучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

профучала е производна форма на профуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. профучала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

профучала е производна форма на профуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).