профучаваха

Речник на българския език

1. профучаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

профучаваха е производна форма на профучавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. профучаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

профучаваха е производна форма на профучавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).