профучавах

Речник на българския език

1. профучавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

профучавах е производна форма на профучавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. профучавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

профучавах е производна форма на профучавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).