профучавал съм

Речник на българския език

1. профучавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

профучавал съм е производна форма на профучавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. профучавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

профучавал съм е производна форма на профучавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. профучавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

профучавал съм е производна форма на профучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).