профучавал си

Речник на българския език

1. профучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

профучавал си е производна форма на профучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. профучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

профучавал си е производна форма на профучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. профучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

профучавал си е производна форма на профучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).