профучава

Речник на българския език

1. профучава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

профучава е производна форма на профучавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. профучава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

профучава е производна форма на профучавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. профучава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

профучава е производна форма на профучавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).