профукаха

Речник на българския език

1. профукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

профукаха е производна форма на профукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. профукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

профукаха е производна форма на профукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).