проумял съм

Речник на българския език

1. проумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проумял съм е производна форма на проумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. проумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

проумял съм е производна форма на проумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).