проумяла

Речник на българския език

1. проумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проумяла е производна форма на проумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

проумяла е производна форма на проумея (мин. деят. св. прич. ж. р.).