проумя

Речник на българския език

1. проумя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проумя е производна форма на проумея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. проумя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проумя е производна форма на проумея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).