проумели

Речник на българския език

1. проумели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проумели е производна форма на проумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проумели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проумели е производна форма на проумея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).