проумеело

Речник на българския език

1. проумеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проумеело е производна форма на проумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проумеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

проумеело е производна форма на проумея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).