проумеели

Речник на българския език

1. проумеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

проумеели е производна форма на проумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проумеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

проумеели е производна форма на проумея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).