протътва

Речник на българския език

1. протътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

протътва е производна форма на протътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. протътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

протътва е производна форма на протътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. протътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

протътва е производна форма на протътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).