протръбяло

Речник на българския език

1. протръбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

протръбяло е производна форма на протръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. протръбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

протръбяло е производна форма на протръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).