протръбявал

Речник на българския език

1. протръбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протръбявал е производна форма на протръбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. протръбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протръбявал е производна форма на протръбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. протръбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

протръбявал е производна форма на протръбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. протръбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

протръбявал е производна форма на протръбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).