протръбил съм

Речник на българския език

1. протръбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

протръбил съм е производна форма на протръбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. протръбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

протръбил съм е производна форма на протръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).