протръбили

Речник на българския език

1. протръбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

протръбили е производна форма на протръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. протръбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

протръбили е производна форма на протръбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).