протръбила

Речник на българския език

1. протръбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

протръбила е производна форма на протръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. протръбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

протръбила е производна форма на протръбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).