протръбил

Речник на българския език

1. протръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

протръбил е производна форма на протръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. протръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

протръбил е производна форма на протръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).