протръби

Речник на българския език

1. протръби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

протръби е производна форма на протръбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. протръби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

протръби е производна форма на протръбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. протръби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

протръби е производна форма на протръбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. протръби — повелително наклонение, ед. ч.

протръби е производна форма на протръбя (повелително наклонение, ед. ч.).