протръбели

Речник на българския език

1. протръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

протръбели е производна форма на протръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. протръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

протръбели е производна форма на протръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).