проточило

Речник на българския език

1. проточило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проточило е производна форма на проточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проточило — мин. деят. св. прич. ср. р.

проточило е производна форма на проточа (мин. деят. св. прич. ср. р.).