проточила

Речник на българския език

1. проточила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

проточила е производна форма на проточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. проточила — мин. деят. св. прич. ж. р.

проточила е производна форма на проточа (мин. деят. св. прич. ж. р.).