проточил

Речник на българския език

1. проточил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проточил е производна форма на проточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проточил — мин. деят. св. прич. м. р.

проточил е производна форма на проточа (мин. деят. св. прич. м. р.).