проточи

Речник на българския език

1. проточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

проточи е производна форма на проточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. проточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

проточи е производна форма на проточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. проточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

проточи е производна форма на проточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. проточи — повелително наклонение, ед. ч.

проточи е производна форма на проточа (повелително наклонение, ед. ч.).