противостояха

Речник на българския език

1. противостояха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

противостояха е производна форма на противостоя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. противостояха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

противостояха е производна форма на противостоя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).