противостояло си

Речник на българския език

1. противостояло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

противостояло си е производна форма на противостоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. противостояло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

противостояло си е производна форма на противостоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. противостояло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

противостояло си е производна форма на противостоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).