противоречил съм

Речник на българския език

1. противоречил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

противоречил съм е производна форма на противореча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. противоречил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

противоречил съм е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).