противоречил си

Речник на българския език

1. противоречил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

противоречил си е производна форма на противореча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. противоречил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

противоречил си е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).