противоречил е

Речник на българския език

1. противоречил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противоречил е е производна форма на противореча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противоречил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противоречил е е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).