противоречило

Речник на българския език

1. противоречило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противоречило е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противоречило — мин. деят. св. прич. ср. р.

противоречило е производна форма на противореча (мин. деят. св. прич. ср. р.).