противоречили

Речник на българския език

1. противоречили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

противоречили е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. противоречили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

противоречили е производна форма на противореча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).