противоречила

Речник на българския език

1. противоречила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

противоречила е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. противоречила — мин. деят. св. прич. ж. р.

противоречила е производна форма на противореча (мин. деят. св. прич. ж. р.).