противоречил

Речник на българския език

1. противоречил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противоречил е производна форма на противореча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противоречил — мин. деят. св. прич. м. р.

противоречил е производна форма на противореча (мин. деят. св. прич. м. р.).