противоречала

Речник на българския език

1. противоречала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

противоречала е производна форма на противореча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. противоречала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

противоречала е производна форма на противореча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).