противопоставяло е

Речник на българския език

1. противопоставяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противопоставяло е е производна форма на противопоставям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противопоставяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противопоставяло е е производна форма на противопоставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. противопоставяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противопоставяло е е производна форма на противопоставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).