противопоставил

Речник на българския език

1. противопоставил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противопоставил е производна форма на противопоставя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противопоставил — мин. деят. св. прич. м. р.

противопоставил е производна форма на противопоставя (мин. деят. св. прич. м. р.).