противополагала

Речник на българския език

1. противополагала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

противополагала е производна форма на противополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. противополагала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

противополагала е производна форма на противополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. противополагала — мин. деят. св. прич. ж. р.

противополагала е производна форма на противополагам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. противополагала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

противополагала е производна форма на противополагам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).