противодействало е

Речник на българския език

1. противодействало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противодействало е е производна форма на противодействам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противодействало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противодействало е е производна форма на противодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. противодействало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противодействало е е производна форма на противодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).