противодействало

Речник на българския език

1. противодействало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противодействало е производна форма на противодействам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противодействало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противодействало е производна форма на противодействам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. противодействало — мин. деят. св. прич. ср. р.

противодействало е производна форма на противодействам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. противодействало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

противодействало е производна форма на противодействам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).