противил съм

Речник на българския език

1. противил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

противил съм е производна форма на противя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. противил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

противил съм е производна форма на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).