противил си

Речник на българския език

1. противил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

противил си е производна форма на противя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. противил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

противил си е производна форма на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).