противил е

Речник на българския език

1. противил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противил е е производна форма на противя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противил е е производна форма на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).