противило е

Речник на българския език

1. противило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противило е е производна форма на противя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. противило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

противило е е производна форма на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).