противил

Речник на българския език

1. противил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

противил е производна форма на противя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. противил — мин. деят. св. прич. м. р.

противил е производна форма на противя (мин. деят. св. прич. м. р.).