протекло

Речник на българския език

1. протекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

протекло е производна форма на протека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. протекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

протекло е производна форма на протека (мин. деят. св. прич. ср. р.).