протегнело

Речник на българския език

1. протегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

протегнело е производна форма на протегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. протегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

протегнело е производна форма на протегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).